ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ И ЕФЕКТИТЕ ОТ ПРОЕКТИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА
БЪЛГАРСКИЯ ТУРИЗЪМ
ИЛИ ИМА ЛИ ПО-ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ ОТ КОРУПЦИЯТА?
ст.н.с. д-р Петър Ст. Петров
Председател на УС на
Българска асоциация за селски и екологичен туризъм /БАСЕТ/
КРАТЪК ВАРИАНТ
В средата на февруари т.г. от Българската асоциация за селски и екотуризъм (БАСЕТ) започна публичното разпространяване на 30 страници, предимно обзорно-аналитичен материал, отнасящ се до досегашната практика у нас по подготовката кандидастването, номинирането и реализирането на различни проекти за развитие на туризма, главно в селските райони на България. Той няма претенции за изчерпателност – подобна цел би отнела много време и усилия, в т.ч. и финансови, и разбира се много повече страници. По-скоро това е един непълен преглед, със съответните обобщения и изводи и, което е особено важно, в този материал е поставен акцент и върху особено нужната сега креативност (съзидателност), конкретно илюстрирана с подчернано нестандартни, конструктивни идеи, в т. ч. и на първо място, за изграждане с публични усилия и средства на съвсем нови туристически обекти с наднационално значение в селските общини. Този материал с подчертано интригуващо, според някои, заглавие до голяма степен е плод на опита и наблюденията на БАСЕТ през последните петнадесеттина години. Чрез него се отговаря най-общо на въпросите: Какво се случи у нас?, Какво би трябвало да се случи? и Какво трябва да се случи?, чрез прилагането на един много известен подход «От поуките на миналото към идеи за по-добро бъдеще».
След първоначалното му, ограничено оповестяване, се появиха и първите конккретни въпроси, повечето от които в автентичен вид изгглеждат по-следния начин:
o Кое наложи, предизвика появата на този материал?
o Това обзор ли е, преглед, доклад, есе на тема туризъм ли е?
o Поръчков ли е материалаът?
o За кого предназначен – за ширпотреба или само за специалисти и отговорни лица и институции?
o Поставяни ли са подобни въпроси, къде, кога, пред кого?
o Какви са очакванията?
o На какво се надява автораът – някой да реагира адекватно?
o Знае ли се каква вреда е нанесена на държавата чрез реализацията на не толкова значими като идея проекти?
o Може ли да се говори за пропуснати значими национални ползи?
o Защо точно сега-не е ли закъснял този материал?
o Какво всъщност означават няколкото действително претенциозни конкретни идеи с наднационално значение?
o Не граничи ли това с добре известните ни фантасмагории – имаме 100 туристически обекта с национално значение, известни от твърде отдавна, а преди няколко години и карта с 500 обекта?
o В каква степен официалните и публични оценителни схеми улесняват, подпомагат корупционните линии за печелене и реализация на проекти?
o Защо внимането се фокусира само в селските райони и то върху проекти със строително-инвестиционни намеси – ами многобройните рекламно-пропагандни материали, пък даже и стратегически разработки, не толкова адекватни на условията, ресурсите и въобще на ситуацията?
Как да се квалифицират споменатите вече 30 страници аналитичен обзор, преглед, та дори и «есеистичен доклад» (непоръчан от никого) –право е на читателя. По-важното е, че те не е случайно хрумване. И за появата им на бял свят има достатъчно причини, мотиви, дори поводи.
Тези страници са замислени отдавна, още от времето на първите неудачи, свързани с харченето на публични средства в предприсъединителния период. Още тогава имаше и конкретен повод – журналистическа публикация в недотам популярен вестник: «Тъпи проекти провалят туризма». За аналитичен обзор обаче, все още беше рано. Необходимо беше достатъчно «експлоатационно» време на влезлите в строя нови туристически обекти.
Сега вече мнозина знаят, че въпреки декларациите и призивите за разнообразяване на туристическото предлагане, главно чрез въвличането на нови и непознати ресурси и оригинални проектни идеи, не се получиха т.нар. изпреварващи темпове на развитие на селските райони (при това в началото действаше основно формулата «100% безвъзмездна помощ»).
Наред с лесно разбираемата насоченост на настоящия материал, съществува и неявна, скрита цел. Той е замислен и като своеоброзно разузнаване, рекогносцировка, дори проверка дали ще се реагира (липсата на реакция е също информация – нейното отсъствие също попада в очакванията). Не по-малко важно е как ще реагират всички, които са заинтересовани или би трябвало до бъдат такива, в т. ч. и не на последно место, специализиралите се в туристическото направление медийни работници.
Първите сериозни въпросителни, свързани с ефективността от различните усилия, на първо място финансови, се появиха още в началото на периода, когато страната ни беше със официален статут «кандидат за ЕС».
В последвалата евроинграционна залисия и донякъде еуфория, в т.ч. и от постигнатите успехи, не съвсем безшумно дойде и изборната 2009 г. Спечелилата партия издигна още по-високо знамето на Евроинтеграцията, като съвсем правомерно постави въпросите за антикорупционните мерки и за ефективността на вложените у нас европейски пари. В търсенето на решения извън полезрението обаче, е възможно да останат такива важни въпроси като подготовката на проектните предложения и технологията на оценяването. Съществува опасност досегашните схеми да продължат да действат в инерционен порядък. За да се пристъпи към настоящото «сигнално светване на лампата» все пак не беше излишно да се изчака да падне бариерата на европарите и да се постави от най-високите отговорни държавни равнища още по-категорично въпросът за ефективността на бъдещите проекти (така и стана). Междувременно се появиха и подчертано негативни оценъчни заглавия (те представляваха и нови поводи): «България е изключително непривлекателна дестинация» и «Защо никога няма да има голям туризъм в България».
В страната ни се случиха и достатъчно положителни явления в туризма, които не трябва да се отричат. Действително, там бяха регистрирани недвусмислени постижения и често срещаната обща негатива оценка, че държавата ни била неправомерно «бетонирана», се нуждае от сериозна конкретизация. В частните инициативи на някои места, дори и в традиционните туристически анклави, има и добри решения, например в избора на архитектурен стил. Големият териториален проблем за регионалните диспропорции обаче, остава да стои на дневен ред. Чрез реализираните реклакламно-информационни («меки») проекти и особено чрез финансово по-изразителните проекти със впечатляващи строително-инвестиционни намеси, не се постигна категорично решение на основния териториален проблем – диверсификация на туристическото предлагане.
В последна сметка към днешна дата за мнозинството от проектите са с отчайваща разултативност и не могат да се винят само различните корупционни схеми.
Какво се случи в последните петнадесетина години?
На много места, въпреки солидните публични инвестиции - отчайващи резултати и меко казано съмнителни ефекти. Никаква следа (с малки изключения) от обещаваното впечатляващо развитие, мерено по цял свят преди всичко с изразителен непрекъснато увеличаващ се туристически поток, който е първата и най-важна индикация и гаранция за предварително оповестеното «устойчиво развитие».
Това се вижда най-добре на място. От няколкото десетки проекта по двете много важни програми по ФАР: »Развитие на българския културен туризъм» и «Развитие на българския екотуризъм» (по няколкостотин хиляди лева средно за всеки) останаха само няколко с претенции за устойчивост.
Появи се и чисто национално финансиране – по линията на ПУДООС. От няколкото десетки обекти, главно от категорията на т.нар. «екопътеки», сериозен интерес възбудиха само няколко.
Малко по-късно дойдоха и програмите за трансграничното сътрудничество (те продължават и сега). То маркира още по-убедително тенденцията за намаляване на положителните ефекти (вървете и го намерете прословутия трансграничен ефект по селата, махалите и шубраците на крайграничните планини, ридове и хълмове).
Макар и много рядко и не отскоро, в публичното пространство започнаха да се появяват и първите смущения-сигнали, а преди това и неоптимистични предвиждания. Те не бяха чути – цялостната психологическа нагласа беше друга – на всяка цена да се спечели проект.
Иначе, на пръв поглед вичко изглеждаше в реда на нещата – спазени всички изисквания за кандидатстване (достатъчен брой точки по съответната конкурсна критериална система), добри междинни и крайни отчети при реализацията и пр. Големият проблем за ефективността обаче остана.Той бе повдигнат за сетен път и на Конференцията (извън предмета й) по време на тазгодишната туристическа борса в София от представителя на регионална родопска туристическа асоциация. Една година по-рано на Национална среща по проблемите на стратегическото праниране на екотуризма, на въпроса за ефективността на реализираните проекти представителят на МРРБ импровизира с доста странен отговор, че конкретните икономически и социални положителни резултати не били на първи план – по-важното било нашите хора да се научат как се кандидаства, как се попълват формуляри, как се отчитат проекти и т.н. (очевидно не знаеше почти нищо в т.ч. и, че съответната изпълнителна агенция беше задължена да организира обучителни семинари преди и по време на действие на програмата).
Какви са причините за нелицеприятните резултати и ефекти?
Някои много бързо намериха лесния (и прибързан) отговор: «действали са корупционни схеми, извършвани са лобирания извън всякаква мярка».
Каквито и схеми да са действали, сега вече стана достатъчно ясно, че още във фазата «предварителна, сурова идея» редица проекти са били «обречени» на неуспех, на ниска ефективност от гледна точка на устойчивостта и основна причина за това е несършенството на оценителните схеми, които сами по себе си допускат висока степен на субективност. Най-важните критериални въпроси, свързани с туристическата атрактивност или отсъстват, или не са поднесени убедително и се загуват в множеството не толкова значими и донякъде формални въпроси.
Това означава че неконвенционални, нестандартни, с иновативни елементи идеи, т.е. такива с по-надеждни гаранции за сериозен посетителски поток, по-трудно ще пробият. Те са и по-трудни за оценяване.
Съществува и друг проблем, свързан с предходния. «Генерирането» на нови идеи, както и тяхното разработване, до голяма степен е предмет на местното и регионално стратегическо планиране и работа за специалисти по оценки на съществуващи условия и ресурси. Практиката показа че мого често се предлагат в последния момент набързо «сковани» идеи нерядко на основата на взаимстването (почти пълното повторение в предлагането е една от «ахилесовите пети» на туризма).
Има ли по-значим от корупцията проблем?
Вече са налице достатъчно основания за категоричен отговор – да, има, и той е предлагането, номинирането и финансирането на недостатъчно атрактивни идеи. Всеки би могъл да си представи: какво са няколко милиона загубени лева, резултат от явна и откровена корупция, доказани след целева проверка, в сравнение с няколко десетки милиона, хвърлени едва ли не вятъра, доказани предварително обаче със «стойностни» идеи, оценени по не дотам издържана критериална система и въобще «технология». И както бе отбелязано, на пръв поглед всичко е в реда на нещата – само гдето отсъстват щедро обещаваните и лесно измерими впечатляващи резултати и ефекти. Пак от пръв поглед, изглежда е много трудно да се ограничи разглеждането и номинирането на проектни предложения с недотам съдържателни идеи. Този проблем е още по-значим, отколкото чисто корупционния.
И все пак може ли нещо да се направи и от кого?
Към настоящия момент вече може да се отговори по следния начин:
1.Усъвършенстване на оценителните методика и процес:
o Допълнителни експертизи с оглед намаляване на субективността от институции и лица с доказана компетентност;
o Усъвършенстване на точковата критериална система чрез включване и поставяне на ударение върху същностни въпроси, свързани най-вече с категорията «туристическа атрактивност»;
o по-изразително прилагане на сравнителен подход и методи, както и интегрални;
o Усъвършенстване и прилагане на методика за приоритетно подреждане на идеи по степен на значимост: с наднационално, национално, регионално и локално значение – първа фаза на селекция.
Логично е по-горе отбелязаните обеспечаващи ефективността предварителни действия да се инициират и осигурят от отговорните за съответните програми национални ведомства и междуведомствени формирования като Националния съвет по туризъм, както и от пряко отговарящите за евроинтеграционните процеси държавни структури.
2.Подобряване на «технологията» за производство и предлагане на действително високостойностни идеи от потенциалните кандидати, най-вече общини:
o Подобряване на стратегическото планиране, както регионално така и национално (ресурсноразкриващо, реалистично, работещо);
o Формиране на местни «банки» от т.нар. «чакащи» идейни и/или работни проекти;
o Предварително осигураване на т.нар. малки пари – до няколко процента от общата стойност на всеки отделен проект (малкия Голям проблем) за пълното и цялостно проучване на условия и ресурси, «генериране» и оформяне на идеи и проектиране.
Тези стъпки се осигуряват, както от общините, така и от държавата, от НПО и бизнес сектора.
В конкретен порядък вече е налице достоен отговор на въпросите какво къде може да се направи. По-долу ще бъдат маркирани няколко идеи с наднационално значение в различна фаза на развитие, и те не са от вчера (има и отговор на въпросите дали са фантасмагористични, колко са реалистични). Отнасят се за различни части на Селска България и за различни нови форми на експониране на природно и културно-историческо наследство:
1. Рекреационно-туристическа зона „Кресненска Струма” – община Кресна;
2. Карстов ландшафтно-исторически парк „Ръчене” – с. Камено поле, община Роман;
3. Ландшафтно-имитационен парк „Мизия” – с. Караисен, община Павликени;
4. Етнографски комплекс на открито „Родопски чешми и кладенци” – община Баните;
5. Българска етномузикална мозайка (БЕМ) – няколко, все още не съвсем ясно идентифицирани селски общини.
Първите стъпки за реализиране на изложените по-горе конкретни идеи изглеждат много логични и лесно разбираеми – просто някой от компетентните държавни институции трябва да се заинтересува и да установи контакт с кметовете на съответните общини.
Какво от това?
Ако се предприемат отбелязаните целеви мерки и дейности (без претенции за пълна изчерпателност) може да се очаква:
1. Максимално адекватни на конкретната ситуация (условия и ресурси) усилия, на първо място финансови;
2. Осезаемо разнообразяване на националното и регионално туристическо предлагане – на туристическата карта на страната се появяват напълно нови туристически обекти и микрорайони, няколко от които с наднационално значение;
3.Сериозен икономически и социален резонанс;
4.Създаване на нови, позитивни нагласи в т.ч. и предпоставки за “дебаркиране” на частния бизнес;
5. Видимо подобряване на националния и съответния регионален имидж;
6. Постепенно формиране на своеобразна Национална мрежа от високоатрактивни туристически обекти, основно в слабо урбанизираната част на страната ни.