СЕДЕМТЕ ПОТЕНЦИАЛНИ БЪЛГАРСКИ ЧУДЕСА
Това са идеи за устройствени проекти за туристическо усвояване на конкретни микрорайони, с предполагаем посетителски интерес, респ. посетителски поток, съизмерим с този към Белоградчишките скали (достатъчно надежден сравнителен репер), т.е. ареални (площни) обекти с наднационално значение (не случайно са дефинирани като „чудеса”, случайно е съвпадението на броя им с известното число 7).
За пет от тях е изнесена информация в рамките на публично разпространявания от началото на 2010 г. материал на БАСЕТ в два варианта (пълен и кратък) „За резултатите и ефектите от проектите за развитие на българския туризъм или има ли по-голям проблем от корупцията?”. Като резултат на поставени въпроси и след допълнителен оглед на терен, придружен със съответен анализ, впоследствие бяха добавени още два обекта.
Отбелязаните по-долу нестандартни идеи се отнасят за селските общини и могат да се реализират с не толкова големи усилия – в рамките на различни програми и съответни публични мерки, най-вече по европейски донорски фондове (реализацията на всеки обект се помества изцяло в регламентираните финансови параметри, в т.ч. и на първо място по най-важната Мярка 313 от ПРСР, с максимум 200 000 евро за един проект).
Възникването и развитието на тези идеи е резултат от усилията на БАСЕТ за осигуряване на позитивни новини от нетрадиционните туристически райони, чрез използване на по-различни подходи и схеми за ситуационен анализ, основани на неконвенционална логическа линия.
Изходна теоретико-методологична позиция
Стъпва се най-общо на добре известната триада за конкретно дефиниране на винаги изискваната и често клишеобразно използвана устойчивост: т.е. подходящ баланс между икономическото, екологичното и социалното. Към нея този път обаче се прибавя, по понятни причини, просто и евтино (имат се предвид не само изграждането и поддръжката на обектите, но и като цяло гаранциите за тяхното стабилно функциониране).
Подчертава се разнообразието на малка площ (не само на неживата и живата природа, но и производствено, етнографско и др.) като национална особеност.
Интегрират се различни елементи на природно и културно-историческо наследство в цялостна и комплексна териториална система.
Формират се, от териториално-устройствена гледна точка, композиции от точкови и линейни обекти, в рамките на по-големи площни или ареални.
Иновативни технически решения за архитектурните елементи за нуждите на туризма и краткотрайния отдих (бент-бродове, дървени платформи и др.).
За ключово понятие се приема туристическата атрактивност – чрез оптимален баланс между сетивно-емоционалния и чисто информативния й пласт се търси решаването на проблема за ефективността на проектите.
Атрактивност като ключово понятие се диференцира на съществуваща (явна, полускрита и скрита) и новосъздадена. Поставя се акцент върху композирането на различни елементи в цялостна комплексна картина – ново качество, нови по-високи измерения на атрактивността.
При експонирането и визуализацията се търси подходяща композиция на място между т.нар. далечна, близка и непосредствена обзорност.
Идейните разработки се основават на досегашните добри практики у нас и в чужбина: от добре известните в миналото туристически трасета на БТС, екопътеките като нестандартни линейни обекти от по-ново време, специализираните Via Ferrata в Италия и Франция и дори обявената за най-екстремна туристическа пътека Хуасан в Китай, впечатляваща с потока от хора с различна възраст, и др.
Отсъствие на добре изразена аналогия с други обекти у нас и в чужбина, както и между седемте обекта (допустима е много ниска степен на аналогичност) – в туризма повторението е противопоказно. Представените по-долу със съответните работни наименования идеи се отнасят за твърде различна тематика и за различни микрорайони, сравнително симетрично разположени на територията на страната както в хоризонтален, така и във вертикален план:
1. Ландшафтно-имитационен парк (ЛИП) „Мизия” – с. Караисен, общ. Павликени, на около 150-200 дка публична площ. Ще се илюстрират традиционни производства и поминъци, на първо място на декоративни цветя и храсти, както и съхраняването и използването на ценни растителни видове от Дунавската равнина, в т.ч. и лекарствени.
2. Етнографски комплекс на открито (ЕКО) „Родопски чешми и кладенци” – община Баните. Предвижда се устройването на етнографска експозиция (на площ 50-100 дка), основана на специфично, културно-историческо, подчертано българско и най-вече регионално родопско наследство (в по-широк план в известна степен и балканско) – своеобразен и добре материализиран култ към изворната вода.
3. Карстов ландшафтен парк (КЛП) „Ръчене” – изцяло в землището на с. Камено поле, общ. Роман, в и около каньоновидната долина на р. Ръчене. Към основния фон – елементи на неживата природа (особено важни са скалните карстови кулоари без пълен аналог не само в страната), се интегрират биотични елементи, както и такива свързани с културното наследство, в т.ч. и традиционните поминъци.
4. Рекреационно-туристическа зона (РТЗ) „Кресненска Струма” – землище на гр. Кресна и с. Горна Брезница. Ясно изразена композиция между по-малки по обхват крайпътни природни дадености, елементи на неживата (водни каскади и живописни скали) и живата природа (малки чинарови и тисови представителни гори). Замислена е като най-атрактивната крайпътна композиция по цялото трасе на международният път Е 79.
5. Национален обучително-развлекателен парк (НОРП) „Вискяр” (около 2000 дка) – непосредствено източно от с. Гургулят, общ. Сливница, по посока на с. Златуша и с. Делян. Теренът е подходящ за комбинирани форми на изнесено в реална обстановка екологично природосъобразно обучение – придобиване на знания с помощта на развлекателно-анимационни дейности.
6. Нископланински ландшафтен парк (НЛП) „Широка планина” – северна част на общ. Чипровци (землище на с. Превала), площ около 15000 дка. Скално разнообразие в съчетание с биоразнообразие и хидроложки елементи, при много висока степен на съхраненост на природни структури.
7. Българска етномузикална мозайка (БЕМ). Изцяло се основава на етнокултурното наследство. Предвижда се и разработването на нови форми на представяне чрез съчетаването на различни структурни музикални елементи, в т.ч. и инструменти Не е ясно конкретизиран териториално – ще обхване местно културно наследство от няколко селски общини по диагонала от Гърмен и Струмяни на югозапад, през Средните Родопи и Горна Тракия и общините Златарица в Предбалкана и Котел в Стара планина, до Дулово и Тервел на североизток.
Отбелязаните по-горе седем идеи са в различна фаза на развитие – от съвсем сурова, до кандидатстване по програми. Досега конкретните места не са били обект на проучване, проектиране, респ. инвестиционни намеси, т.е. стартира се от позиция нула.
Два от обектите с акцент върху културното наследство следва да се проектират от позиция „гола поляна”. За разлика от другите, където, ако не е съвсем ясно видимо, то поне е загатнато, чрез повече или по-малко видими атрактивни елементи.
Реализацията на отбелязаните седем неконвенционални идеи следва да се свързва с усилията на различни групи заинтересовани, като се започне от националните ведомства и се стигне до представители на местните общности, не без активната намеса на медиите. Ефектът от нея ще се изрази и в положителни не на последно място психологически въздействия, компенсиращи някои национални негативи. Логично е да се очаква забележим резонанс върху повишаването на имиджа на страната ни.