БАСЕТ БЛОГ

ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ И ЕФЕКТИТЕ ОТ ПРОЕКТИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА
БЪЛГАРСКИЯ ТУРИЗЪМ
ИЛИ ИМА ЛИ ПО-ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ ОТ КОРУПЦИЯТА?

ст.н.с. д-р Петър Ст. Петров
Председател на УС на
Българска асоциация за селски и екологичен туризъм /БАСЕТ/

КРАТЪК ВАРИАНТ

В средата на февруари т.г. от Българската асоциация за селски и екотуризъм (БАСЕТ) започна публичното разпространяване на 30 страници, предимно обзорно-аналитичен материал, отнасящ се до досегашната практика у нас по подготовката кандидастването, номинирането и реализирането на различни проекти за развитие на туризма, главно в селските райони на България. Той няма претенции за изчерпателност – подобна цел би отнела много време и усилия, в т.ч. и финансови, и разбира се много повече страници. По-скоро това е един непълен преглед, със съответните обобщения и изводи и, което е особено важно, в този материал е поставен акцент и върху особено нужната сега креативност (съзидателност), конкретно илюстрирана с подчернано нестандартни, конструктивни идеи, в т. ч. и на първо място, за изграждане с публични усилия и средства на съвсем нови туристически обекти с наднационално значение в селските общини. Този материал с подчертано интригуващо, според някои, заглавие до голяма степен е плод на опита и наблюденията на БАСЕТ през последните петнадесеттина години. Чрез него се отговаря най-общо на въпросите: Какво се случи у нас?, Какво би трябвало да се случи? и Какво трябва да се случи?, чрез прилагането на един много известен подход «От поуките на миналото към идеи за по-добро бъдеще».
След първоначалното му, ограничено оповестяване, се появиха и първите конккретни въпроси, повечето от които в автентичен вид изгглеждат по-следния начин:
o Кое наложи, предизвика появата на този материал?
o Това обзор ли е, преглед, доклад, есе на тема туризъм ли е?
o Поръчков ли е материалаът?
o За кого предназначен – за ширпотреба или само за специалисти и отговорни лица и институции?
o Поставяни ли са подобни въпроси, къде, кога, пред кого?
o Какви са очакванията?
o На какво се надява автораът – някой да реагира адекватно?
o Знае ли се каква вреда е нанесена на държавата чрез реализацията на не толкова значими като идея проекти?
o Може ли да се говори за пропуснати значими национални ползи?
o Защо точно сега-не е ли закъснял този материал?
o Какво всъщност означават няколкото действително претенциозни конкретни идеи с наднационално значение?
o Не граничи ли това с добре известните ни фантасмагории – имаме 100 туристически обекта с национално значение, известни от твърде отдавна, а преди няколко години и карта с 500 обекта?
o В каква степен официалните и публични оценителни схеми улесняват, подпомагат корупционните линии за печелене и реализация на проекти?
o Защо внимането се фокусира само в селските райони и то върху проекти със строително-инвестиционни намеси – ами многобройните рекламно-пропагандни материали, пък даже и стратегически разработки, не толкова адекватни на условията, ресурсите и въобще на ситуацията?

Как да се квалифицират споменатите вече 30 страници аналитичен обзор, преглед, та дори и «есеистичен доклад» (непоръчан от никого) –право е на читателя. По-важното е, че те не е случайно хрумване. И за появата им на бял свят има достатъчно причини, мотиви, дори поводи.
Тези страници са замислени отдавна, още от времето на първите неудачи, свързани с харченето на публични средства в предприсъединителния период. Още тогава имаше и конкретен повод – журналистическа публикация в недотам популярен вестник: «Тъпи проекти провалят туризма». За аналитичен обзор обаче, все още беше рано. Необходимо беше достатъчно «експлоатационно» време на влезлите в строя нови туристически обекти.
Сега вече мнозина знаят, че въпреки декларациите и призивите за разнообразяване на туристическото предлагане, главно чрез въвличането на нови и непознати ресурси и оригинални проектни идеи, не се получиха т.нар. изпреварващи темпове на развитие на селските райони (при това в началото действаше основно формулата «100% безвъзмездна помощ»).
Наред с лесно разбираемата насоченост на настоящия материал, съществува и неявна, скрита цел. Той е замислен и като своеоброзно разузнаване, рекогносцировка, дори проверка дали ще се реагира (липсата на реакция е също информация – нейното отсъствие също попада в очакванията). Не по-малко важно е как ще реагират всички, които са заинтересовани или би трябвало до бъдат такива, в т. ч. и не на последно место, специализиралите се в туристическото направление медийни работници.
Първите сериозни въпросителни, свързани с ефективността от различните усилия, на първо място финансови, се появиха още в началото на периода, когато страната ни беше със официален статут «кандидат за ЕС».
В последвалата евроинграционна залисия и донякъде еуфория, в т.ч. и от постигнатите успехи, не съвсем безшумно дойде и изборната 2009 г. Спечелилата партия издигна още по-високо знамето на Евроинтеграцията, като съвсем правомерно постави въпросите за антикорупционните мерки и за ефективността на вложените у нас европейски пари. В търсенето на решения извън полезрението обаче, е възможно да останат такива важни въпроси като подготовката на проектните предложения и технологията на оценяването. Съществува опасност досегашните схеми да продължат да действат в инерционен порядък. За да се пристъпи към настоящото «сигнално светване на лампата» все пак не беше излишно да се изчака да падне бариерата на европарите и да се постави от най-високите отговорни държавни равнища още по-категорично въпросът за ефективността на бъдещите проекти (така и стана). Междувременно се появиха и подчертано негативни оценъчни заглавия (те представляваха и нови поводи): «България е изключително непривлекателна дестинация» и «Защо никога няма да има голям туризъм в България».
В страната ни се случиха и достатъчно положителни явления в туризма, които не трябва да се отричат. Действително, там бяха регистрирани недвусмислени постижения и често срещаната обща негатива оценка, че държавата ни била неправомерно «бетонирана», се нуждае от сериозна конкретизация. В частните инициативи на някои места, дори и в традиционните туристически анклави, има и добри решения, например в избора на архитектурен стил. Големият териториален проблем за регионалните диспропорции обаче, остава да стои на дневен ред. Чрез реализираните реклакламно-информационни («меки») проекти и особено чрез финансово по-изразителните проекти със впечатляващи строително-инвестиционни намеси, не се постигна категорично решение на основния териториален проблем – диверсификация на туристическото предлагане.
В последна сметка към днешна дата за мнозинството от проектите са с отчайваща разултативност и не могат да се винят само различните корупционни схеми.

Какво се случи в последните петнадесетина години?
На много места, въпреки солидните публични инвестиции - отчайващи резултати и меко казано съмнителни ефекти. Никаква следа (с малки изключения) от обещаваното впечатляващо развитие, мерено по цял свят преди всичко с изразителен непрекъснато увеличаващ се туристически поток, който е първата и най-важна индикация и гаранция за предварително оповестеното «устойчиво развитие».
Това се вижда най-добре на място. От няколкото десетки проекта по двете много важни програми по ФАР: »Развитие на българския културен туризъм» и «Развитие на българския екотуризъм» (по няколкостотин хиляди лева средно за всеки) останаха само няколко с претенции за устойчивост.
Появи се и чисто национално финансиране – по линията на ПУДООС. От няколкото десетки обекти, главно от категорията на т.нар. «екопътеки», сериозен интерес възбудиха само няколко.
Малко по-късно дойдоха и програмите за трансграничното сътрудничество (те продължават и сега). То маркира още по-убедително тенденцията за намаляване на положителните ефекти (вървете и го намерете прословутия трансграничен ефект по селата, махалите и шубраците на крайграничните планини, ридове и хълмове).
Макар и много рядко и не отскоро, в публичното пространство започнаха да се появяват и първите смущения-сигнали, а преди това и неоптимистични предвиждания. Те не бяха чути – цялостната психологическа нагласа беше друга – на всяка цена да се спечели проект.
Иначе, на пръв поглед вичко изглеждаше в реда на нещата – спазени всички изисквания за кандидатстване (достатъчен брой точки по съответната конкурсна критериална система), добри междинни и крайни отчети при реализацията и пр. Големият проблем за ефективността обаче остана.Той бе повдигнат за сетен път и на Конференцията (извън предмета й) по време на тазгодишната туристическа борса в София от представителя на регионална родопска туристическа асоциация. Една година по-рано на Национална среща по проблемите на стратегическото праниране на екотуризма, на въпроса за ефективността на реализираните проекти представителят на МРРБ импровизира с доста странен отговор, че конкретните икономически и социални положителни резултати не били на първи план – по-важното било нашите хора да се научат как се кандидаства, как се попълват формуляри, как се отчитат проекти и т.н. (очевидно не знаеше почти нищо в т.ч. и, че съответната изпълнителна агенция беше задължена да организира обучителни семинари преди и по време на действие на програмата).

Какви са причините за нелицеприятните резултати и ефекти?
Някои много бързо намериха лесния (и прибързан) отговор: «действали са корупционни схеми, извършвани са лобирания извън всякаква мярка».
Каквито и схеми да са действали, сега вече стана достатъчно ясно, че още във фазата «предварителна, сурова идея» редица проекти са били «обречени» на неуспех, на ниска ефективност от гледна точка на устойчивостта и основна причина за това е несършенството на оценителните схеми, които сами по себе си допускат висока степен на субективност. Най-важните критериални въпроси, свързани с туристическата атрактивност или отсъстват, или не са поднесени убедително и се загуват в множеството не толкова значими и донякъде формални въпроси.
Това означава че неконвенционални, нестандартни, с иновативни елементи идеи, т.е. такива с по-надеждни гаранции за сериозен посетителски поток, по-трудно ще пробият. Те са и по-трудни за оценяване.
Съществува и друг проблем, свързан с предходния. «Генерирането» на нови идеи, както и тяхното разработване, до голяма степен е предмет на местното и регионално стратегическо планиране и работа за специалисти по оценки на съществуващи условия и ресурси. Практиката показа че мого често се предлагат в последния момент набързо «сковани» идеи нерядко на основата на взаимстването (почти пълното повторение в предлагането е една от «ахилесовите пети» на туризма).

Има ли по-значим от корупцията проблем?
Вече са налице достатъчно основания за категоричен отговор – да, има, и той е предлагането, номинирането и финансирането на недостатъчно атрактивни идеи. Всеки би могъл да си представи: какво са няколко милиона загубени лева, резултат от явна и откровена корупция, доказани след целева проверка, в сравнение с няколко десетки милиона, хвърлени едва ли не вятъра, доказани предварително обаче със «стойностни» идеи, оценени по не дотам издържана критериална система и въобще «технология». И както бе отбелязано, на пръв поглед всичко е в реда на нещата – само гдето отсъстват щедро обещаваните и лесно измерими впечатляващи резултати и ефекти. Пак от пръв поглед, изглежда е много трудно да се ограничи разглеждането и номинирането на проектни предложения с недотам съдържателни идеи. Този проблем е още по-значим, отколкото чисто корупционния.

И все пак може ли нещо да се направи и от кого?
Към настоящия момент вече може да се отговори по следния начин:
1.Усъвършенстване на оценителните методика и процес:
o Допълнителни експертизи с оглед намаляване на субективността от институции и лица с доказана компетентност;
o Усъвършенстване на точковата критериална система чрез включване и поставяне на ударение върху същностни въпроси, свързани най-вече с категорията «туристическа атрактивност»;
o по-изразително прилагане на сравнителен подход и методи, както и интегрални;
o Усъвършенстване и прилагане на методика за приоритетно подреждане на идеи по степен на значимост: с наднационално, национално, регионално и локално значение – първа фаза на селекция.
Логично е по-горе отбелязаните обеспечаващи ефективността предварителни действия да се инициират и осигурят от отговорните за съответните програми национални ведомства и междуведомствени формирования като Националния съвет по туризъм, както и от пряко отговарящите за евроинтеграционните процеси държавни структури.
2.Подобряване на «технологията» за производство и предлагане на действително високостойностни идеи от потенциалните кандидати, най-вече общини:
o Подобряване на стратегическото планиране, както регионално така и национално (ресурсноразкриващо, реалистично, работещо);
o Формиране на местни «банки» от т.нар. «чакащи» идейни и/или работни проекти;
o Предварително осигураване на т.нар. малки пари – до няколко процента от общата стойност на всеки отделен проект (малкия Голям проблем) за пълното и цялостно проучване на условия и ресурси, «генериране» и оформяне на идеи и проектиране.

Тези стъпки се осигуряват, както от общините, така и от държавата, от НПО и бизнес сектора.
В конкретен порядък вече е налице достоен отговор на въпросите какво къде може да се направи. По-долу ще бъдат маркирани няколко идеи с наднационално значение в различна фаза на развитие, и те не са от вчера (има и отговор на въпросите дали са фантасмагористични, колко са реалистични). Отнасят се за различни части на Селска България и за различни нови форми на експониране на природно и културно-историческо наследство:
1. Рекреационно-туристическа зона „Кресненска Струма” – община Кресна;
2. Карстов ландшафтно-исторически парк „Ръчене” – с. Камено поле, община Роман;
3. Ландшафтно-имитационен парк „Мизия” – с. Караисен, община Павликени;
4. Етнографски комплекс на открито „Родопски чешми и кладенци” – община Баните;
5. Българска етномузикална мозайка (БЕМ) – няколко, все още не съвсем ясно идентифицирани селски общини.
Първите стъпки за реализиране на изложените по-горе конкретни идеи изглеждат много логични и лесно разбираеми – просто някой от компетентните държавни институции трябва да се заинтересува и да установи контакт с кметовете на съответните общини.

Какво от това?
Ако се предприемат отбелязаните целеви мерки и дейности (без претенции за пълна изчерпателност) може да се очаква:
1. Максимално адекватни на конкретната ситуация (условия и ресурси) усилия, на първо място финансови;
2. Осезаемо разнообразяване на националното и регионално туристическо предлагане – на туристическата карта на страната се появяват напълно нови туристически обекти и микрорайони, няколко от които с наднационално значение;
3.Сериозен икономически и социален резонанс;
4.Създаване на нови, позитивни нагласи в т.ч. и предпоставки за “дебаркиране” на частния бизнес;
5. Видимо подобряване на националния и съответния регионален имидж;
6. Постепенно формиране на своеобразна Национална мрежа от високоатрактивни туристически обекти, основно в слабо урбанизираната част на страната ни.

ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ И ЕФЕКТИТЕ ОТ ПРОЕКТИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ТУРИЗЪМ
ИЛИ
ИМА ЛИ ПО-ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ ОТ КОРУПЦИЯТА?

ст.н.с. д-р Петър Ст. Петров
Председател на УС на
Българска асоциация за селски и екологичен туризъм /БАСЕТ/

Р е з ю м е
За развитието на българския туризъм е писано твърде много и то не отскоро: дипломни работи, дисертации, научни и популярни статии и др. – всичките с малки изключения в оптимистичен тон. Неофициално се приема, че в това отношение страната ни е водеща на Балканите и в Източна Европа и вероятно не само там. Въпреки това (а може би точно поради това) в последно време „националният туристически автобус” забуксува сериозно. Някои го бяха предвидили доста отдавна.
Една от по-трудно видимите причини за това е отсъствието на устойчиви резултати от реализацията на повечето проекти в туристическата сфера. Положителните ефекти (икономически, социален, мултипликационен и в последна сметка – устойчив), от множеството приключили проекти, щедро обещавани при кандидатстването с проектни идеи по различни програми, най-вече на ЕС, с малки изключения се оказаха доста незначителни, в някои случаи и нулеви. Това особено важи за онази част от националното ни пространство, която трябва да се развива с изпреварващи темпове, с оглед намаляване на регионалните диспропорции. Това трябваше да става чрез разкриването и въвличането, най-вече на нови достатъчно атрактивни ресурси, представени в нови, нестандартни проекти, и като следствие – осигуряване на широко афишираната диверсификация (разнообразяване) на предлагането на туристически продукти.
Ограниченият позитивен ефект от изпълнението на някои програми в не малка степен се свързва и произтича от несъвършенството на схемите, по които се оценяват проектите. Съществува опасност досегашните схеми да продължат да действат в инерционен порядък и в бъдеще. Очевидно, нещо трябва да се направи (най-вече от компетентните институции) и първото е усъвършенстването им. От особено значение преди номинирането на конкретните проекти е да се обърне внимание върху оптимизирането на баланса между неформалните и формалните, иновативните и конвенционалните, нестандартните и стандартните елементи на проектните предложения. Това ще помогне при решаване на важния проблем за избора на стойностни идеи чрез чувствително намаляване на субективността при оценяването им.
С настоящия материал, при всичките несъвършенства на формата му, се цели да се обърне внимание на качеството на проектните предложения и конкретните идеи, на оценителните схеми и заедно с това да се отвори място за въпроса относно съдбата на направеното по отделните проекти.
Дали целта е постигната, ще решат онези заинтересовани, които са имали търпението да изчетат докрай следващите предимно аналитични страници.

ВЪВЕДЕНИЕ
Отдавна туристическият отрасъл е един от водещите в националната ни икономика, с добре изразени позитивни социални измерения. Сегашното му състояние и развитие в немалка степен се обляга на наследството от времето, когато страната ни заемаше челна позиция в международен план. След застоя в края на 80-те и стреса и рецесията в началото на 90-те години започна едва ли не второто раждане на българския туризъм, базирано на трудно планираното и още по-трудно прогнозируемото развитие, най-вече на услугите, предимно в традиционните (отпреди реперната 1989 г.) туристически анклави – с впечатляващи частни инициативи, довели понастоящем до пренатоварване на места със съответна инфраструктура.
Най-важните актьори – частните предприемачи, не се суетяха много. Съвсем правомерно огромната част от тях бяха решили, че най-ефективните и ефектни инвестиции са именно в туризма и то в предоставянето на основните услуги, свързани с хотелиерството и ресторантьорството.
В това забързано, хаотично и въобще не чак толкова добре планирано развитие, се появиха и ясно видими дисбаланси, особено между публичния и частния сектор. Съвсем правомерно изникна и въпросът за мястото и ролята на публичните институции, в т.ч. и на първо място, и на държавните.
И досега често се налага да се търси отговорът на въпроса къде в това развитие се намират централната и местната власт. Не може да се отрече, че в течение на десетина и повече години се сдобихме с приемливо законодателство, в което добре са очертани ролите и отговорностите на основните субекти в националния туризъм и което непрекъснато се усъвършенства. Оформи се и институционалната държавна “шапка” – Държавната агенция по туризъм (ДАТ). Отскоро (01.12.2009 г.) туризмът на държавно ниво се осигурява от направление „Туристическа политика” към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), а в персонален план – от несъмнено подходящия за това Иво Маринов като главен държавен мениджър.
Още преди десетина години държавата „заби” основния жалон за по-нататъшното развитие на българския туризъм – диверсификация на предлагането. Той и сега стои непоклатимо и за него се припомня от време на време на конференции, семинари, работни срещи, чрез медийни изяви и пр.
Във видимата част на развитието на националния туризъм в последните десетина години ясно се откроиха и безспорни достижения. Изниква въпросът – има ли невидима част, т.е. прилича ли българският туризъм, например на айсберг в Северния Атлантик? По този въпрос е писано твърде малко, изнасяни са факти, невинаги достатъчно добре проверени.
На много места в страната се похарчиха и впечатляващи средства, най-вече за развитие на публичния (обществен) компонент на туристическите продукти по различни програми, респ. проекти. За съжаление, доста бързо и ясно се разбра, че резултатите, особено в дългосрочен период, в повечето случаи не се покриха с обещаните в проектните предложения както в конкретен, така и в по-общ план. Например в гарантирането на т.нар. устойчивост в развитието.
Като резултат от очерталите се тенденции още в края на 90-те години на миналия век, от анализите предимно на публичните въздействия, както и на опитите за планиране на българския туризъм, се появи (по това време) и първата неофициална неоптимистична прогноза: „Бърз, отчетлив ръст (отчетена е и ниската стартова база) в следващите десетина години – стагнация в края на периода, последвана от бавен и продължителен спад.” Естествено, никой не обърна внимание на това. Нагласите, в т.ч. и институционалните, се подчиняваха на неписания лозунг „Само напред и нагоре”, без допускане, че има и “назад и надолу”! Появиха се и признаци на идейно изчерпване. Стагнацията сама по себе си до известна степен, беше скрито заложена в акцентите и формите на развитието (понастоящем някои използват за оправдания сегашните световна и национални финансово-икономически кризи, но в случая това едва ли е достатъчно).

СЪЩИНСКА ЧАСТ
Ако се анализират резултатите от спечелените и изпълнени проекти, със сигурност ще изникне и констатацията: „Значи в много случаи е инвестирано не където трябва и/или не са положени достатъчно целеви усилия!” Дали е така, може да се провери само с преглед на резултатите, но на място, например от проектите за трансгранично сътрудничество, реализирани в последните години. Налице са основания да се смята, че преобладаващият, а може би по-точно доминиращият процент, е със съмнителна стойност (взаимстването при подготовката на проектите, а някъде при изпълнението и отчитането им, се очерта като водещо).
За кой ли път изникна голямата нужда от реалистична оценка на съществуващите условия и ресурси за туризъм. Ставаше все повече ясно, че чрез недобре доказани, подчертано субективни, оценъчни възклицания като: „прекрасни условия и ресурси”, “изключително красиво, уникално”, не може да се върви напред. Изказани при това от някои отговорни лица и институции от различни равнища, с недотам доказани компетенции (”специалистите” по туризъм бързо се множаха, в т.ч. и набързо преквалифицирани преподаватели). Преди няколко години се стигна и до регулярните януарски туристически конференции (впечатляващи по финансиране, организация и под егидата и с краткото присъствие на тогавашния министър-председател г-н Сакскобургготски) под наслов „Bulgaria – dream area”, който някои не съвсем точно, а може би и съзнателно, си преведоха вместо „България – страна на мечтите”, като „България – страна, в която се мечтае”.
Тези, които не без основания се усъмниха в налагащия се едва ли не като оценка на развитието на националния туризъм мажорен тон, бяха малцина. Впоследствие, много рядко, тук-там в публичното пространство се появиха и нови съмнения, за да се стигне до контрапозицията, изразена чрез общи, подчертано негативни оценки, като: „България е изключително непривлекателна дестинация” (заглавие в сп. Туристически пазар, бр. 3/2009 г., автор Л. Попйорданов, председател на Българската асоциация по алтернативен туризъм – БААТ) и „Защо в България никога няма да има голям туризъм” (пак там, в същия брой, от Longanlon в Икономика for n00bs – неизвестен автор). Няколко години по-рано, вероятно никой не обърна внимание на не особено лицеприятното заглавие в един не дотам популярен вестник „Тъпи проекти провалят туризма” (журналистическа публикация).
Отбелязаните публично оповестени мнения заслужават много сериозно внимание, респективно анализ. При това единият от авторите – Л. Попйорданов, със сигурност не е случаен: вече 20-на години се занимава с туризъм като собственик на туроператорски фирми. Някои, след като се втренчиха в несъмнения негативизъм, видяха в тези публикации дори национален нихилизъм. Прагматично погледнато обаче, от подобни мнения има голяма нужда, особено сега – те подтикват, едва ли не призовават към максимален реализъм, към дискусия, към противоборство на позиции. В този смисъл авторите следва дори да бъдат поздравени. При това досегашният опит не само в туризма не един път показа, че истината, която впоследствие излиза наяве, може да се окаже още по-крайна. Без да се разнищват тези публикации (някои изводи са оспорими, а други недобре поднесени) може да се резюмира, че всички те навяват на фатализъм. Със сигурност, добре се откроява и един друг много важен общ недостатък – в крайната им, заключителна фаза, липсва сериозен, вдъхващ надежди креативен (съзидателен) елемент, в т.ч. и конкретни конструктивни идеи.
Всичко отбелязано дотук опира до прекия и косвен резонанс върху други сфери на човешката дейност и до твърде важното място на туризма във формирането на националния имидж. Позитивният образ (добрият имидж) на страната ни представлява не съвсем проста съвкупност от регионален, локален и дори персонален имидж. Той се постига до голяма степен и чрез позитивните резултати и като цяло ефекти от реализираните проекти за развитието на българския туризъм.
Практиката, особено извън страната ни, както и обикновената логика достатъчно убедително подсказват, че чрез туризма и конкретно чрез реализацията на съответни впечатляващи проекти, могат да се компенсират редица негативи. Тази компенсаторна роля в много голяма степен може да се свърже с нуждите, произтичащи от сегашната ситуация у нас – национално пространство с недотам положителен имидж, в т.ч. и туристически, при това, според някои, трайно влошаващ се.

Какви са резултатите и ефектите от реализираните проекти?
Положителните нагласи, които може да създава туризмът (резултат от съответни възприятия), са нужни особено сега. Психологическият (позитивен или негативен) ефект от реализирането на различните проекти в даден район понякога е с по-висока значимост от чисто икономическия. В такъв смисъл не трябва да се търси само чисто икономически ефект, но да се оценява комплексната ефективност. Тук може да се използва една максимално обобщена сравнителна оценъчна схема, състояща се от четири нива – МОНО:
М – Максимален ефект (положителен, комплексен, интегрален);
О – Ограничен ефект (много слабо изразен положителен, засяга само някои аспекти);
Н – Нулев ефект (изразява се чрез „никому ненужни”, но и „никому непречещи резултати”);
О – Отрицателен ефект („въпреки усилията, а може би тъкмо поради тях” – резултатите подвеждат, допринасят за спад и криза, често грешно насочват).
И все пак, най-важният и най-лесният измерител на ефективността е величината на туристическия поток. Именно той по-най-убедителен начин оправдава предварителните усилия и вложените средства. Как са изразходвани и как ще се похарчат публичните средства, и може би единствено сигурните – европейските (нашите не стигат доникъде)? Отговорите на тези въпроси са особено актуални. Този, който обича простата аритметика и статистика, не е лошо да се поразходи по местата, където са реализирани проектите, да поговори и да интервюира местни жители, да заснеме местата на строително-инвестиционни намеси, например туристико-информационните центрове (ТИЦ) и най-важното – да преброи посетителите.
Тъй като са налице немалко очевидно плачевни резултати досега, редното е да се потърси причината. Някои много лесно я намериха: «действали са корупционни схеми, извършвани са лобирания извън всякаква мярка». В страната ни действително се разработиха впечатляващи «технологични линии» за печелене на проекти и на пари от проекти – всяка със своите минуси, но и плюсове. В желанието си да попаднат сред номинираните общини, мнозина общински кметове вместо да попитат в самото начало, когато им се предлага идеята – каква е нейната същност, в какво се състои туристическата атрактивност, те задаваха преди всичко въпроса – «имате ли хора някъде там в София», на какво равнище ще се лобира» (много понятен, разбираем подход). Подобни практики, често дефинирани като корупционни, са много трудни за доказване, затова нека да приемем най-лекото самооправдание (и самокритика), която дадоха бившите управляващи – «тук-там е имало по нещо, не съвсем в реда на нещата, такива работи се случват и в другите европейски държави». Нека и по този проблем да се прояви още разбиране – няма нищо лошо в това, ако проектът е много читав (това не винаги означава много оригинална идея) и на него му се «удари рамо», в рамките на общоприетите норми и форми – значи парите няма да отидат напразно. Тук обаче възниква много сериозен проблем, свързан с оценката на наличните ресурси и потенциал заразвитие на туризъм и оттам за стойността на идеята, която се лансира, а след това финансира и реализира, като не се забравя стопанисването на направеното (по-нататъшната поддръжка на изградените съоръжения и обекти, е също много важен проблем, който е по-добре да бъде предмет на друго изложение).
Нека сега да надникнем в законово дефинираните селски райони, т.е. селските общини, които са над 80 % от всичките общини в България и които са най-честите апликанти и бенефициенти по проектите. Нека да се разходим примерно по двата основни национални диагонала – от общините Белоградчик и Ружинци на северозапад и до Крумовград и Момчилград на югоизток, от Крушари и Тервел на североизток до Симитли и Кресна на югозапад. – реализирани са десетки проекти (някои от тях от порядъка на 500 000 лв. за един) с основна цел развитие на туризъм, повечето с впечатляващ строително-инвестиционен компонент.
Къде в оценъчните схеми стои туристическата атрактивност и как може да се намали субективността при оценката й?
От пръв поглед номинираните проектни предложения като цяло изглеждат много добре. Изпълнението също е на много добро ниво, направено според изискванията – с навременни и точни междинни и крайни отчети и т.н. Нека да приемем, че няма и съмнителни пликове с пари под и над масата. Всичко е както си му е редът. Само че две-три години след като е отчетен проектът, почти никой не си спомня за него. На много места със строително-инвестиционни намеси бурените настъпват неудържимо, направеното не се поддържа, руши се, просто защото се оказва недостатъчно атрактивно, за да бъде посещавано. Има и още по-фрапиращи случаи, когато при значителен поток в началото от няколко десетки хиляди души годишно, със съответното развитие на услугите в частния сектор, в резултат на липсата на добър стопанин тенденцията също се оказва негативна (по този проблем, както бе отбелязано – друг път).
Здравият разум трудно би допуснал да се похарчат няколкостотин хиляди лева, предварително заявени и немного ясно мотивирани, за устройването на «високоатрактивни» обекти с посетителски поток (както се оказа) само от няколкостотин души годишно, при това прогресивно намаляващ. За сравнение тук може да се отбележи и фрапираща положителна контрапозиция – няколкодесетки хиляди лева докараха няколкодесетки хиляди души посетители едва ли не още на самия старт, което можете да проверите сами. Тя има конкретни имена: Загражденска екопътека в центъра на Родопите, Хотнишка и Крушунска екопътеки (и двете само на 100-200 м н.в. – извън традиционните планински и полупланински райони). Т.е.: с много по-малко пари – несравнимо по-голям пряк ефект! Сравнението чрез най-простата бакалска сметка едва ли не звучи неправдоподобно: за 1 посетител – 1000 лв. инвестиция, и съответно: за 1 посетител – 1 лв. Нека съотношението да не е 1:1000, нека да бъде 1:100, 1:50 дори…. Това означава, че трябва много много да се внимава, когато се подбират местата и районите за инвестиции
Логично следват още по-ясни и конкретни въпроси:
 Кой и как оценява проектите?
 Има ли субективност и как може, ако не се отстрани напълно, то сериозно да се намали?
 Как се оценява туристическата атрактивност на природно и културно-историческо наследство, поотделно и комплексно?
Отговорите на тези въпроси опират пряко до не много ясния баланс между неформалното и формалното, между иновативното и конвенционалното, нестандартното и стандартното в процеса на оценяването. Едва ли трябва да се подценява квалификацията на оценителите – много добра езикова подготовка, компютърна грамотност, достатъчен опит и т.н. По-скоро големият проблем е в оценителните системи и най-вече в оценъчните таблици. По доста програми (с максимален сумарен брой точки 100, според критериите в оценъчните таблици) най-важното – идеята с нейната атрактивност, обаче се загубва в множеството, повечето от които по-скоро формални, въпроси. Дори отсъства ключовият конкретен въпрос.
Налице са елементи на формално-чиновнически подход – бюрократизъм, произтичащ в не малка степен от самите оценителни схеми. Наистина, не съществува управление без бюрократични подходи, те почти винаги са необходими, но при прилагането им трябва да се допуска и творческият подход.
Донякъде можем да разберем и специално избраните оценители. Не всички ще си блъскат главите (не са длъжни) с нещо нестандартно, което излиза извън оценъчните «калъпи», като може да си улеснят, рационализират работата. Не всички обръщат внимание на неконвенционалните идеи, на специфичното, на неповтарящото се.
Е, и главният източник на финансовите средства, най-важният набюлюдател и контрольор – Брюксел, не е абсолютно съвършен. Недвусмислени намеци и предупреждения, при това и от първоешалонни еврочиновници, съществуват не отскоро – приблизително от сорта на «висока степен на формализация», «клишеобразни подходи», и като резултат «ограничаване на творческия елемент» (слаби места, пораждащи евроскептицизъм – според някои това може да се окаже важна спирачка в развитието на ЕС).
Така или иначе, евроинституциите са достатъчно демократични и едва ли ще ни нарушат автономията, като ни отнемат правото да решим ключовия проблем за оценката на туристическата атрактивност – подчертано субективна и същевременно комплексна категория, зависеща от други нейни съставляващи: уникалност, екзотичност, декоративност, естетичност. Решаването на този проблем опира до отговора на въпроса как ще се намали субективността. Засега най-целесъобразният, подходящ начин е да се вземат повече експертни мнения както на персонално, така и на институционално ниво. Това означава, че наред с оценките и резолюциите на оторизираните персонални оценители по отделните програми да се извършат и вземат предвид допълнителни експертизи от подходящи лица и организации: институти на БАН, специализирани катедри (по туризъм във ВУЗ) («Ха, сега да ги видим, като знаят толкова много…»), НПО със съответния предмет на дейност (БАСЕТ, БТК, БААТ, БАТА и др.) и т.н. Вярно, на това може да се възрази сериозно – очертава се тромава и усложнена оценъчна технологична линия. Тук отговорът е, че допълнителните мнения и експертизи са необходими само във фазата «идеен проект» и то само в неговата предварителна мотивационно-доказателствена част (нуждата от проекта, наличните ресурси, в какво се състои туристическата атрактивност, ползите и ефектите и др., и задължително иновативността).
Още в един предварителен етап следва да се диференцират, според значимостта, няколко категории проектни идеи:
 Проектни предложения с наднационално значение;
 Проектни предложения с национално значение;
 Проектни предложения с регионално значение;
 Проектни предложения с локално значение.
Това подреждане означава просто, необходимо и задължително степенуване на приоритети в конкретен план, предполагащо и съответни бонуси при кандидатстване. То добре ще съответсва и на йерархически съподчиненото подреждане и на ранговите приоритети при стратегическото планиране (от национално до общинско) в рамките на отрасъл туризъм :
- национален стопански приоритет – устойчив туризъм;
- отраслов приоритет – диверсификация;
- приоритетни идеи (проекти), обезпечаващи диверсификацията (достатъчно е да се диференцират, изложат и подчертаят само тези, които са с наднационално и национално значение; другите две групи се прибавят и подчертават на ниво областно и общинско планиране).
Току що отбелязаното директно опира и се свързва с друг голям проблем – нуждата от разработване на ресурсно-разкриващи, реалистични и работещи стратегии за развитие на туризма както регионални, така и национални, както отраслеви комплексни, така и подотраслеви. Това е много важно, защото почти във всяка оценителна схема присъства важният въпрос за съответствие на проектните идеи на стратегическите планове.
Както се разбра от досегашните опити за планиране, предстои още много да се работи. Дали е така – достатъчно е само да прегледате раздел «туризъм» на коплексна «Стратегия за ускорено икономическо развитие на Република България 2007» (съставители - екип от 37 души, от които 33 от доцент нагоре) или пък публично оповестения вариант на стратегията за българския туризъм от 2008-2009 г. По този въпрос - също друг път.
Понастоящем, по една от европейските програми за развитие вече е налице и първият положителен опит за диференциране на предлаганите за кандидастване проектни предложения по степен на значимост. Не съвсем отскоро по друга програмна линия се появи и официално намерение за предварително селектиране на идеи. Остава да се реши по убедителен начин кой и как ще докаже кои проекти (идеи) ще се отнесат към отбелязаните по-горе – първа категория (възможните проекти едва ли ще са повече от пръстите на двете ръце), втората, третата, четвъртата.

Защо в програмите е необходим интегрален подход?
Към отбелязаната по-напред категоризация може да се прибави и друга, според степента на интегритет във всичките му измерения – вътрешноотраслов (между природно и културно-историческо наследство), междуотраслов (туризъм, селско и горско стопанство), териториален (по обхват). Това е необходимо най-малкото, защото интеграцията е ключовата дума на днешното време, като се започне от ЕС и се стигне до най-малката селска община. Във връзка с това нека да надникнем в ключови програми за развитие и дори стратегии на ЕС, като се спрем на един от най-важните приоритети, свързани със състоянието и подобряването на околната среда. В съответната оперативна програма за междурегионално (паневропейско) сътрудничество проблемът за околната среда като цялостна (комплексна) интеграционна система отсъства. Този приоритет е разбит на няколко направления: управление на води; биоразнообразие и опазване на природното богатство; културно наследство и ландшафт и др. Ако се кандидатства с интеграционен по замисъл проект (водите, природното богатство, биоразнообразието са компоненти и характеристики на ландшафта като цяло), който в една или друга степен засяга отбелязаните три направления, вместо да получи допълнителен бонус, много е вероятно той да не стигне дори до разглеждане, само защото надхвърля рамките на едно от посочените направления. Или още по-конкретен пример от Програмата за развитие на селските райони в България: ако имате идея и търсите реализацията й, вие трябва да се съобразявате със следното: «Моля, посочете една от четирите приоритетни оси на програмата». Вижте как са дефинирани: Ос 2 “Подобряване на околната среда и селската природа (управление на земята)” и Ос 3 “Подобряване качеството на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика”. Повече от ясно е, че подобряването на околната среда означава на практика и подобряване на условията и качеството на живот. А целевите намеси за подобряване на селската природа най-често означават създаване на условия за разнообразяване на селската икономика, в т.ч. и на първо място екотуризъм. Ако се устройва ландшафтен парк, в който се търси оптимален баланс между щадящото природните структури селско, горско стопанство и туризъм и при който една от целите е и подобряване на състоянието на околната, в т.ч. природната, среда (компостиране на органични отпадъци, почистване на речни русла, подобряване на популациите и пр.), т.е. става дума за много висока степен на интегритет.
Как ще бъде оценен интеграционен по идея проект, след като попада в повече от едно направление? Тук вече налице е официално заявен в оценителните схеми критерий. Отскоро в една от програмите е заложен интегралният подход. В критериалната система за оценка на предложения за проекти по „Програмата за развитие на селските райнои”, в съответната мярка 313 (Публични инвестиции) – „Насърчаване на туристическите дейности”, присъства като критерий „Проекти за развитие на интегриран селски туризъм”. Пълното сътоветствие по този критерий носи 50 % от точките за класиране (нито един от останалите 4 основни критерия не надхвърля 20 %) Декларирането обаче на интегритет е едно, а доказването - друго.

Защо е необходим сравнителен подход при оценяването на проектите и как трябва да се приложи ?
Нека да се върнем отново на технологията на оценяването. Едва ли не от само себе си се разбира, че оценките на сегашни действащи и бъдещи туристически публични обекти се извършват на основата на сравняването. Такова очевидно е направил и отбелязаният в началото председател на БААТ Л. Попйорданов: «България е изключително непривлекателна дестинация» (оценъчно заглавие) с допълнителното уточнение (в рамките на съответно подзаглавие) че «…у нас има близо 40 000 неатрактивни паметници на културата със съмнителна научна стойност». За паметниците обаче липсва доуточняване, че по привлекателността си (атрактивността) огромна част от тях имат най-вече регионални измерения (при това научната стойност не се покрива напълно с туристическата атрактивност).
Пак чрез сравнителния подход, преди десетина години, в един опит за стратегическо планиране на българския туризъм беше отбелязано: ”…предимства на България са:…”. Отново се подразбира, че става въпрос за сравняване. Не беше обаче уточнено - предимства пред кого и конкретно в какво. Вероятно бяха взети предвид традиционните ни балкански конкуренти и най-вече Гърция и Турция. Дори и при едно бегло сравняване на културно-историческото и природното наследство от пръв поглед изглежда, че цитираните но-напред Л. Попойорданов и неизвестния автор на «Защо никога няма да има голям туризъм в България» донякъде са прави - просто нямаме достатъчно много силни туристически атрактиви с наднационални измерения, да не говорим за световни. Част от нашите туроператори и обикновени туристи вече знаят какво е наднационалното значение на такива гръцки обекти, като ждрелото Самария в Крит, каньона Викос (впечатляващо всичане от 1100 м.) и огромните пропасти Епос и Проватина (мечтата на спелеолозите) в карстовия масив Тимфи в Северозападен Пинд, благоустроените пещери при Алистрати и Ангитис, недалеч от нашата граница. Нещо повече, на Балканите има и обекти от още по-висок ранг - със световно значение (тук може да се използва репера «1 млн. и повече посетители годишно»): Метеора (Гърция – природно и културно-историческо наследство), Кападокия (Турция – културно-историческо и природно), Плитвицката карстово-езерно-бигорна каскада (Хърватия – природно наследство). На всичко отгоре, като резултат от световното съревнование за атрактивни природни обекти през миналата година се появи и почти никому неизвестният сръбски Джабола варош (в Югоизточна Сърбия, в планината Радан, недалеч от Куршумлия), та дори би нашите Белоградчишки скали, за които се знае от различни пътешественици отпреди стотици години. Излиза така, че в процеса на оценяването, сравненията, меко казано, не са излишни.
Възниква много деликатен въпрос: как оценителите ще сравнят даден обект, предназначен за сериозна инвестиционна намеса за подобряване на достъпа за посетители, с други функциониращи обекти, след като в повечето случаи самите те нямат визуална представа – не са се занимавали с туризъм и в двата му аспекта (професионално и като обикновени туристи). Това, което им остава, е да се доверят на описанията, предложени от кандидатите! При подобна ситуация могат да си осигурят допълнителна информация и да приложат метода на аналогиите – разкриване на степен на аналогичност между предвидени за устройване обекти и територии и подобни действащи у нас и дори извън страната ни (чрез типологичен подход предварително се диференцират ждрела, каньони, пещери, живописни скални коплекси и пр.).
Никак не е излишно оценителните схеми и процеси да бъдат обезпечени предварително със съответна теоретико-методологична база. Добре е да се знае, примерно, как биоразнообразието (твърди се, че България е водеща в Европа) влияе на туристическата атрактивност и по този начин да се избегне твърде честото му надценяване. Иначе, не чак толкова трудно, може да се внуши и да се подведат отговорни лица и институции, че да речем еди коя си делиорманска или сакарска гора може да се превърне в туристическа територия с национално значение, защото на десетина квадратни метра на някоя горска полянка могат да се изброят стотици растителни видове.
И ако все пак някой държи да намери връзки и зависимости между лесно измерими физически параметри и туристическата атрактивност, то най-добрият пример са водопадите – атрактивността е право пропорционална на височината на водния пад и количеството падаща вода, разгледани в съчетание. По този начин сравнително лесно се доказва, че най-атрактивният родопски водопад е подземният в пещерата Дяволско гърло (близо 60 м пад) на една сериозна по дебит река – Триградска (за съжаление, той повече се чува отколкото вижда).
Когато става дума за сериозни инвестиционни намеси, предполагащи предварително диференциране на категорията «обекти с наднационално значение», могат да се използват за сравнение най-малко два наши функциониращи туристически обекта: Белоградчишките скали (природно наследство) и Перперикон (културно-историческо).
«Равнис по Белоградчик», в това число и по неслучайно афиширания и дори награждаван кмет на общината Емил Цанков (дано там добре са осъзнали колко много резерви имат още и къде са те). Това означава, че за да бъде дадена проектна идея с много висока степен на значимост, следва да се обоснове годишен туристически поток, сравним с този за Белоградчишките скали – долен приблизителен репер 50 000-100 000 души Да, но какво да се направи, когато на мнозинството от общините «Господ е дал недостатъчно» (т.е. силно атрактивно природно наследство) и пра…прадедите, както и всички обитавали и преминали през нашите земи, не са ни оставили, с отделни изключения, кой знае какво (културно-историческо наследство). Очевидно с «шарените стомни, черги, хурки и вретена», както и с «петте камъка един върху друг», та макар и на 2000 години (и в двата случая културно-историческото наследство по-скоро играе подкрепяща, допълваща роля) трудно ще преборим комшиите. Нещо повече. Все по-рядко срещаната пепелянка, подаваща се изпод шестия камък може да се окаже по-интересна за статистически средния посетител, особено западноевропеец. Така че, не е трудно да се разбере изводът на някои общинари (с елемент на благородна завист): «Лесно му е на колегата от Белоградчик… Неговият природен архитект го е уредил по най-кагоричен начин.».

Има ли по-голям проблем от корупцията, как се дефинира и как се решава?

Май отдавна дойде времето да се изпише краткият (вероятно някои вече са го намерили) отговор на поставения в заглавието въпрос – Има ли по-голям проблем от корупцията? Да, има и той е предлагането и номинирането на недостатъчно атрактивни идеи за финансиране. Т.е. още във фазата «предварителна, сурова идея» редица проекти «са обречени» на ниска ефективност. Отдавна, още от предприсъединителния период, се знае каква е стратегията на ЕС – накъде трябва да се насочат бъдещите усилия: околна среда; социално-икономическо развитие, в.ч. и подобряване на конкурентноспособността; кохезия (сближаване). Съвсем логично за конкретни проектни идеи да бъде помислено, много преди да се отвори съответната програма и те да са залегнали в плановете на общините като финал на раздела Мерки и дейности. Това означава, че отдавна трябваше да се работи по формулата «готови проекти за бъдещи програми», а не «да се търси проект за току-що отворената програма», т.е. трябва да са налице т.нар. «чакащи» идейни проекти. Тук обаче изниква малкият Голям проблем – за предварителното осигуряване на т.нар. малки пари (в размер на няколко процента от общата стойност на проекта), необходими за проучване на ресурси и условия, «генериране» на идеи и проектиране. Как бедните селски общини ще ги осигурят? Ето къде е стартовата организационна роля на държавата. Как изглежда логичната й стъпка? Отговор може да се даде чрез конкретен пример от близкото минало. Вместо да се разпилеят милиони за определено популистката национална програма за кърските и селищни чешмички, можеше да се създаде специален фонд за разработване на идеи с оглед кандидатстване по ЕС програми.
Като логично продължение следва и въпросът за частична реконструкция на цялостното предварително програмно осигуряване, в т.ч. и с подходящи оценителни схеми. Вярно е, че националните ведомства предприеха целенасочени рзяснителни кампании по определени програми, но практиката показа, че не е достатъчно.
Известно е, че парите не стигат за всички мераклии. Затова предварителната селекция на идеи изглежда задължителна. Нейното отсъствие само по себе си увеличава бюрокрацията и оттам подобрява условията за прилагането на корупционни схеми.
Да, но като не са в изобилие конкретните, високоатрактивни природни и културно-исторически дадености, какво ще се прави? Отговорът е - нашите резерви са преди всичко в разнообразието като своеобразен нематериален ресурс (на малка площ и на къси разстояния достатъчно много конкретни обекти, значителна част от които взети поотделно, обаче, не са толкова атрактивни). Разнообразие на всички нива (георазнообразие, селскостопанско производствено, етнографско и др.), освен националаната ни гордост - биоразнообразието, почти не е разглеждано и изтъквано, особено в комбинация. В този смисъл повишаването на туристическата атрактивност ще се осигури преди всичко чрез съответното съчетаване на елементи на природното и културно-историческото наследство, поотделно (първо ниво) и заедно (второ, по-високо ниво).
Туристическата значимост на разнообразието от най-обща, теоритична гледна точка се дефинира по следния начин: при удачното териториално композиране (комбинация с оглед по-високо ниво на комплекстност) се получава интегралната картина, която по същество е ново по-високо качество, нова по-висока степен на туристическа атрактивност.
Значи, идва редът на много сериозните, целенасочени и задълбочени умствени усилия. Неслучайно от Лисабон (има се предвид Евростратегията) отдавна призоваха към повече мислене и то иновативно. Та иначе как ЕС ще се бори с конкуренцията на Северна Америка и на Източна Азия при сравнително ограничените си, примерно природни ресурси. Това важи (колкото и да е просто и банално) и за нашата държава и за всяка община в нея.
Отдавна се знае, че в основата на развитието, в т.ч. и на страната ни като цяло, лежи конкурентноспособността и тя се постига преди всичко с употреба на повече сиво вещество. Тук обаче родните неверници – песимисти съвсем резонно могат да контрират: «Да бе, точно ние – то ако сме толкова мисловни, нямаше да се сме на този хал…». В този случай може да се намери много достоен отговор - пример: «Вярно е, че на групово, екипно равнище имаме известни проблеми, но я вижте Веско Топалов и Тони Стефанова - по едно време бяха с най-висок ЕЛО коефициент в цял свят, в най-мисловната игра - шахмата.»

Няколко конкретни идеи за постигане на висока ефективност

Съвсем логично е тези, които са стигнали дотук при запознаването с настоящото изложение, да се запитат: няма ли най-после, след толкова много пояснения да се стигне до «Какво може да се направи? Ще се предложи ли нещо конкретно? Няма ли да видим как изглежда на практика достатъчно дълго чаканата конструктивност?» Отговорът е следният: «Ето ви няколко конкретни идеи за развитие на туризма в селските райони на България и то само от категорията «с наднационално значение», т.е. съизмерими с отдавна известните Белоградчишки скали»: 1. Рекреационно-туристическа зона „Кресненска Струма”; 2. Карстов ландшафтно-исторически парк „Ръчене”; 3. Ландшафтно-имитационен парк „Мизия”; 4. Етнографски комплекс на открито „Родопски чешми и кладенци”; 5. Българска етномузикална мозайка (БЕМ):
 Всичките по-горе отбелязани със съответни работни наименования проекти са в различни фази на разразработване – от съвсем сурова идейна фаза (БЕМ) до почти готови за кандидатстване.
 При всичките стартът е от позиция „нула”, т.е. нищо не е устройвано, няма регистрирани туристически посещения.
 Разположени са сравнително равномерно в страната (имат се предвид почти всички аспекти на географското ситуиране): два са в Северна и два в Южна България, от 100 до 1300 м. н.в., приблизително до горната граница на селищната мрежа у нас (последният проект все още не е засебен териториално).
 При първите два все пак са налице, макар и непроучени добре досега, разнообразни природни и културно-исторически атрактивни елементи (има на какво да се стъпи, има за какво да се захване човек), докато вторите два следва се създадат от позиция «гола поляна» (чрез тях се осигурява отговорът на въпроса: За места, където все пак е загатнато, т.е. има дадености дори и да не са супер атрактивни – добре, ами за места където нищо не се вижда от пръв поглед..?)
 Всичките са достатъчно различни по същност и съдържание.
 Първите четири са замислени като удачна илюстрация на идеята за устойчивост: екологично, икономическо, социално, просто и евтино, с гарантирано бъдеще.

С оглед по-голяма конкретизация за маркираните по-горе обекти и територии ще се предложат и повече пояснения:

Рекреационно-туристическа зона „Кресненска Струма” –Община Кресна
Концептуална формула:
- Крайпътна и крайречна територия – микрорегионална композиция от атрактивни обекти на неживата и живата природа с целево устроени места за краткотраен отдих и развлечения.
Оформят се и се изграждат :
- Оформяне на подходящи трасета в различен тип среда.
- Изграждане на малко познати и непознати досега съоръжения за придвижване на пешеходци, най-вече в трудно достъпни и недостъпни терени: дървени платформи, дървени мостове, бенд-бродове и др. В този случай, както и в други подобни важи формулата «Колкото по-недостъпно (преди целевата намеса), толкова по-атрактивно» – тогава, кой и как ще направи истински, а не фалшив проект и как ще се оценява?
- Съоръжения за краткотрайния крайречен и крайпътен отдих: беседки, заслони, места за почивка и др.
- Младежки развлекателен кът.
Очаква се:
- Нова, много атрактивна туристическа територия по основен трансбалкански шосеен и железен път.
- Начало и развитие на различни нетрадиционни туристически форми.
- Оригинален крайпътен пазар, най-вече за селскостопанска продукция и др.

Карстов ландшафтно-исторически парк «Ръчене»
с. Камено поле, община Роман
Концептуална формула :
- Каньоновидна долина с атрактивни скални образувания (скални венци с пещерни входове, живописни отделни конусовидни скали и групи, скални кулоари и естествени мостове и арки, атрактивно водно течение и разнообразна речна и крайречна флора и фауна в съчетание с праисторически и исторически антропогенни свидетелства и настоящи достатъчно атрактивни занаяти и поминък (биволовъдство).
Оформят се и се изграждат :
– Изграждат се пешеходни трасета за свързване и подобряване достъпа до атрактивни природни елементи;
– Изграждат се на места оригинални дървени платформи, дървени мостове и особено бент-бродове не само за осигуряване на придвижването, но и за по-добра визуализация.
С оглед реализацията проектът може да се раздели на две - на първи етап се кандидатства само с природно наследство, а след това за цялостно устройване.
– Изгражда се туристико-информационен център.
Очаква се:
- Изразителен и стабилен туристически поток (в този случай значителната разлика с атрактивността на скалните феномени е в полза на Белоградчишките и тя ще се компенсира от останалите взаимосвързани компоненти и елементи). Биволи във вировете на каньона, под дървените платформи – това едва ли може да се види някъде другаде (дребна подробност, но много вероятно е да се окаже без пълен аналог, не само у нас).
- Създадена база за «дебаркиране» на нови частни инициативи, консолидира се местната общност.
- Камено поле се появява на туристическата карта, не само националната.
- Модел за удачно интегриране на селско и горско стопанство и туризъм в карстови райони.

Ландшафтно-имитационен парк «Мизия»
с. Караисен, община Павликени
Концептуална формула :
- Частично имитиране, на малка площ – 150 дка, на природната структура на Дунавската равнина, чрез създаване на оригинален ботанико-експозиционен комплекс и експониране на елементи от отделни селски производства.
Оформят се и се изграждат:
- формират се изкуствени позитивни и негативни релефни микроформи;
- изграждат се архитектурни елементи и съоръжение за нуждите на познавателния туризъм и краткотраен отдих;
- изгражда се посетителски информационно-търговски център (ПИТЦ).
Очаква се:
- непознато досега предлагане и като следствие развитие (от кота 0) на нетрадиционни туристически форми (на основата на нов туристически обект, без аналог не само у нас);
- ново предлагане (разнообразяване асортимента) на декоративни цветя и храсти, в т.ч.и на първо място на подходящи диви видове;
- информация и отчасти предлагане на билки от равнината;
- своебразно депо за съхраняване на ценни аборигенни растителни видове (стари сортове овощия и лози);
- обучителен полигон;
- илюстриране на място на билковия състав на караисенския пелин и пр.

Етнографски комплекс на открито ”Родопски чешми и кладенци”
с. Давидково, община Баните
Концептуална формула:
Етнографска експозиция, основана на специфично културно-историческо наследство, подчертано българско и най-вече регионално родопско (в по-широк план до известна степен е и балканско) – своебразен добре материализиран култ към изворната вода.
Оформят се и се изграждат :
След целенасочено проучване (внимателно прошетване и претърсване на Родопите) се оформя технически, инвестиционен проект…. по-нататък родопските майстори-чешмари си знаят работата.
Очаква се:
- туристически обект без аналог (за сега) в ЕС;
- важен елемент при формиране на регионални и национални туристически продукти;
- за другите мнозина могат се сетят.
Тази идея е вече предварително илюстрирана от община Баните чрез целево създаден календар за 2010 г.

Българска етномузикална мозайка (БЕМ)
Този проект териториално още не е дефиниран - със сигурност ще се дислоцира поне в няколко селски общини в различни части на страната. Той е във фаза „съвсем сурова идея” – тя стартира от община Златарица преди няколко години. Допълнително бе „регенерирана”, на връх на Новата 2010 година, след не толкова впечатляващото изпълнение (някои дори бяха разочаровани) на оркестъра на Горан Брегович на Централния Софийски площад: ”…Толкова ли е трудно да се намерят наши, да потренират малко…, при това щеше да излезе далеч по-евтино…”. Подобни аналогии в Белград, Букурещ и Атина не изглеждат много реалистични – да си посрещат там Новата година с български състав!..
От само себе си донякъде се разбира, че сравнителният репер за ефектите от подобен проект може да бъде дори групата (защо пък не) на великия Горан Брегович (много добър музикант и организатор, но и не по-малко добър бизнесмен).
Колко реалистични са изложените по-горе явно претенциозни идеи, допълнително може да се поясни най-вече на място – заради необходимостта от сравняване, няма да е излишно да се посетят и някои други функциониращи туристически обекти.
Нормално е по повод отбелязаните пет конкретни примера някои да решат, че е налице явно надценяване, максимализъм. На тези, които се съмняват или просто не вярват в наднационалното им значение, може да се предложи… обзалагане.

Кой, защо и как трябва да се намеси, за да се реализират гореизложените идеи?

Очевидно предвид ефективността, напоследък отново се напомня от различни равнища, колко важно е да се подават читави проекти в т.ч. и на първо място от общините. Добре, ама нека първо да се съобразим със ситуацията в нашите най-вече селски общини и то в горепосочените, където примерно трябва да се осъществят съответните идеи с „наднационално значение” (към тях може да се прибавят и други общини най-вече с природен потенциал за усвояване, от нулева кота, на обекти с „национално значение”, например Георги Дамяново, в землището на с. Копиловци – местността Червената скала, Крумовград – Дюшун дере и др.). С какъв капацитет, в т.ч. и финансов, разполагат селските общини, за да разработят за кандидатстване нестандартни, па ако щете иновативни проекти. Няма от къде да гледат, няма откъде да препишат. По-горе беше загатнато за едно от възможните решения. Пък и един от ключовите министри – Р. Плевнелиев, скоро намекна за диференциран, селективен подход. Дано да е имал предвид и степента на значимост на идеите.
Отбелязаните по-горе няколко конкретни идеи са резултат от предварителен ситуационен анализ и то не от вчера.Те не случайно са доста различни по идеен замисъл – повтарянето на еднакви обекти е противопоказно в познавателния туризъм.
Известно е, че на българския специализиран пазар услугата „разработване на проектни предложения” се покрива от различни екипи, главно млади хора, които добре познават изискванията на програмите и прилично се справят с попълване на формулярите (вече се наложи и съответен израз „писане на проекти” (по-добре е да се въведе „мислене за проекти”). За съжаление, преобладаващата част от тях никога не са се занимавали с туризъм. В пазарните отношения между специализираните (вече) фирми и общините, между предлагащи и клиенти, се очерта, особено в последно време, и стремеж към максимална икономия на усилия, в т.ч. и финансови. Е, как тогава ще се появят добре разработени, оригинални идеи при подобна нагласа? Очевидно не чрез копиране. Освен леко видоизменените копия, тук-там дори се появиха и откровени заблуждения – например снимки на „временно работещи водопади” в суходолия (в активния туристически сезон пресъхват).
Предвид по-горе изложеното едва ли можем да упрекнем по-емоционалните, които не съвсем безразсъдно използват думата „абсурд”. Преди десетина години нашият специализиран журнал ”Туристически пазар” публикува материал, по повод на екопътеките като силно атрактивни пеши маршрути, под заглавие (малко пресилено): „Български принос в европейския туризъм”. Малко по-късно, напълно независимият и безпристрастен световен туристически справочник „Лоунли планет” също реагира с текст и снимки (за съжаление първите, едни от най-атрактивните екопътеки, не бяха обезпечени с нормално финансиране – почти абсурдна ситуация). Впоследствие, най-вече по линията на нашия фонд ПУДООС (Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда – то осигури финансово изграждането на около 50 екопътеки) започнаха да „никнат” като гъби множество подобни обекти. Какви са резултатите? Този, който иска да научи - да провери на място… На много места са налице очевидни несполуки, въпреки предупреждението, че „от всяко дърво свирка и от всяка гора екопътека не става”. Решаващата роля за тези несполуки може да се препише на държавата.
Както винаги, но особено сега, на дневен ред са правите и обратни връзки в „тандема” държава-общини (взаимоизгодно сътрудничество). Всеки знае какво е значението на държавата като единствен приемчик и ретранслатор на европарите. Мнозина й досаждат, дори тормозят твърде много, понякога излишно – от най-ниските нива, та чак до най-високото, персонално (и слънце да е премиер-министърът, не може да огрее навсякъде). Пък и държавната хазна не е „брашнян чувал” – колкото и да го тръскаш, той все да пуска. В нашия случай, след като нееднократно стана дума за обекти с наднационално и национално значение, т.е. такива, които ще представят държавата по най-категоричен и безспорен начин, творческото присъствие на най-високопоставените и отговорни лица и организации, всеки го знае – просто е задължително, особено в предварителния етап, когато трябва да се установи кой и колко ще получи от европарите. И първата стъпка не изглежда толкова сложна. Просто някой отгоре, от София трябва да вдигне телефона и да се обади на инж. Илиян Кръстев, кмет на Кресна или на неговия заместник Георги Георгиев, на инж. Красимир Петков, кмет на Роман, на инж. Ангел Генов, кмет на Павликени и на Райчо Данаилов, кмет на Баните: ”Имаме информация, че на ваша територия може да се реализира много важен за държавата проект. Какво ви трябва, с какво можем да ви помогнем, за да кандидаствате?”
Дали местните администрации ще бъдат насочени към формулата ”Проект за проекта” или пък към друга, в т.ч. и съкратена процедура – да се надяваме, че ще се намери най-доброто. Редно е дори да се оптимизира и документалното обезпечаване от най-вече ведомствените регионални субструктури (ведомствената политика е част от държавната, както и ведомствената субординация, за да не става „Царят дава, пъдарят не дава”).

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

България натрупа твърде много мрачни, негативни, балкански, европейски и дори световни рекорди и първи места с отрицателен знак и то не отскоро (още в средата на 80-те години бе обявено «световно постижение» по инсулти, разбира се отнесени към броя на населението). Подобни факти (демографски, здравно-медицински, икономически, па ако щете и футболни - едни от най-красивите автоголове на световни първенства са български) наистина отчайват. По-добре да не ги изброяваме, защото действително може да получим комплекс за малоценност.
За да се компенсират тези негативи, както никога досега са необходими конкретни и силно впечатляващи новини, особено в туризма – за да покажем на себе си, тези, които сме още тук, на нашите хора навън, на другите, които влизат в България, в т.ч. и тези, които остават завинаги у нас, че и ние имаме неща, които заслужават внимание и уважение. Конккретни идеи за част от тях бяха отбелязани с конкретни имена малко по-напред.
И като допълнение с илюстративна цел можем частично до цитираме великият наш писател-поет: „…Нека носим йоще срама по челото…, нека …, но ний знаем, че там нейде…” край Кресна, Камено поле, Караисен, Давидково „…има нещо ново, що отговор дава и смива срамът”, Значи, ако се реализират изложените частично конкретни идеи ще помогнем и на нашите хора по Средиземноморието, край Ла Манша, да се ударят в гърдите като покажат на комшии и колеги, поне фотографии и да заявят не без достойнство: „Е’те това го има само в България!”. Така, както част от американските учители казват на младите си сънародници по повод на Йелоустоун, Големия каньон, парка Секвоя и др. планетарно значими природни обекти (знае се общо взето, каква е историята на САЩ): „Това го има само в Америка!”.
Не е необходимо да се вторачваме и да човъркаме толкова много в историята и да търсим, както казва ( в този случай доста сполучливо) един от сегашните ни национални идеолози министър-професорът Божидар Димитров: „От Мисури до Усури само котригури”.
Съвременният отговор на въпроса на Хилендарския монах: „Що се срамиш да се наречеш болгарин?”, трябва да се свързва не толкова с историята, колкото с географията, защото много по-важно е къде и какво сега имаме и какво ще станем утре, отколкото какво сме били. Словенците отскоро за първи път имат държава и със сигурност са уважавани преди всичко защото имат в географията си добре уредени най-вече природни атрактиви от европейско и дори световно значение.
Народът ни по общини, села, градове и паланки е петимен да види нещо много позитивно, което се „консумира” директно – вижда се, пипа се и т.н. Така се формира имидж, а не чрез манифестиране на намерения, на обещания и др. И разбира се, не чрез предварително обречени на неуспех проектни идеи, на основата на т.н.”пожелателно мислене” – „Мнозина вярват в това в което искат да вярват”.
По повод на отбелязаните в текста пет конкретни идеи нормално е да се появят и различни в т.ч. противоположни, крайни мнения. Вече някои предварително запознати изглежда отидоха твърде далече в съжденията си: „Ако се реализират тези проекти в съответните общини, то на кмета значи му се гарантира следващия мандат, без да харчи пари за агитация.” Други, заради повече оригиналност и привличане на внимание, отидоха дори още по-далече: „Ами ако се реализират всичките пет, то тогава и следващия мандат на министър-председателя е почти сигурен!” В този смисъл като продължение не е изключено да се появи и друго също прагматично, но в по-различна посока насочено съждение : „Ако всичко, изписано на толкова много страници по-напред е вярно и на тези идеи, предвид ситуацията в страната, не се реагира адекватно от София, значи логично следва едва ли не квалификацията „косвен държавен саботаж!” Колко е вярно и как ще се реагира - оценъчни отговори могат да се очакват дори в най-близко бъдеще. Евентуално.
Както се разбра, ключовата дума в настоящото изложение е туризъм. Той може допълнително до бъде дефиниран и като ”индустрия на усмивките и доброто настроение” и една от най-важните точки на сегашния му дневен ред може да се илюстрира с последния куплет на широко неизвестния, т.нар. първи басетски „еврохимн”:
„ Много вóда се изтече,
много парá се потроши,
дойде време да покажем
ефективни харчове!”
Това го иска Брюксел, това го иска нашия премиер-министър (“…парите няма….да се похарчат неефективно…” – цитат от негово скорошно изказване) и вероятно огромна част от недотам целокупното ни българско общество. Ха, сега да видим като го искаме толкова много, кой какво ще направи. Аз вече (позволих си да го помисля и напиша) направих нещо.

София, 14.02.2010 г.

P.S. Този обзорно-аналитичен материал се посвещава на 15-годишнината на БАСЕТ (14.02.1995 г., „Трифон Зарезан” - стар стил), на туристическата борса „България 2010” и вдигането на бариерата на европарите.